-Здравейте!
- Какво обичате?
- Ами бих искала да споделя един проблем със Вас
-Говорете направо, моля
- Ами на 16 години съм от Русе, трагедии се случват всеки ден и искам да попитам какво прави България по този въпрос?
- Тази тема не подлежи на обсъждане..бихме се радвали да ни подкрепите в нашата кандидатура.. Поздрави ХХХХ

...... Дам това е истината, такава каквато е!!!! Нямате власт, нямате достатъчно парички в джоба, липсват Ви обществени връзки... ама моля Ви къде сте тръгнали тогава. За жалост така се живее в нашата скъпа, красива и неповторима държава България, а после защо никой, никъде не ни е чувал по света..
На 20.05.2009 година се случи инцидент, за който много хора вероятно ще ме упрекнат че напомням.. но защо да се залъгваме, какъв е смисъла да крием болката си.. напротив трябва най-после всички заедно да вдигнем един протест, защото сме затънали до шия във корупция, в убийства и общо взето в мизерия... За какво ни е нужна цялата тази история, каква полза от великата ни българска култура след, като всеки ден България избива малко по малко децата си. Кметовете, общинските държавници, политиците.. денят им минава в пълно безразличие и пране на пари.
А кой отговаряше за живота на Петя?! Кой отговаря за живота на хилядите деца загинали така нелепо кой? Те самите ли... едва ли. Един човек отговаря за живота си, когато има създадени условия за развитие и сигурност какви условия имаме ние ТУК... Дупки по пътищата, пълна анархия и въздушни закони, полицай приемащи служенето си като печелене на "бързи пари" ... ЕВАЛА Замина си едно невероятно момиче, един толкова ценен човек, личност която щеше да се издигне така високо, че да не може никой да я достигне... Няма повече да видим лъчезарната и усмивка, нито дълбоките и изпълнени с живот очи, но не защото тя така е избрала, не защото ние не сме могли да помогнем, а защото няма кой да ни закриля, защото няма ред няма закони, всичко е един фалш, пълна илюзия...
Какво ни учат в училище.. как един ден ще навършим осемнайсет и най-важното което трябва да направим е да гласуваме... Да гласуваме за кого.. някой по-голям чешит от предходния.. някой по-алчен, някой по-луд.... Жалко е наистина, жалко е че всъщност това е цялата истина... Мили хора замислете се много добре, какви избори правите всеки ден, и знайте че не се ли подкрепяме всички заедно... Българската власт няма да ни подкрепи ! " Свят колкото човешка длан, но докога..."

Пети, адски много те обичаме, ти винаги ще останеш във нашите сърца..Думите не стигат за да опишат болката и мъката която изпитваме без твоето присъствие.



П.С. Дълбоки извинение към разтроените и несъгласни с този текст... но отворете си очите и без това ни ги замазват...

***
Без дъх оставам аз,
изгубвам се бавно
със всеки изминал час.
Не спирам името ти да изричам
и не мога повече да крия,
че още те обичам...
Защо наранихме се сами,
боли ме, а сърцето кърви..
Искам, но сякаш не мога
да повярвам, че всичко ще се оправи.
Изпълнени сме с болка,
така нещастни и слаби..
До кога ще живеем в този кошмар,
до кога ще ме задушава спомена стар?
Изморих се да плача и към
вратата ти нощем, стенейки да крача..
Изморих се да чакам обаждане от теб,
превърнала се в просяк
търсещ за щастие ред.
Не диря чуждо съжаление
дори намирам в лицата Ви забавление.
Как заблудени са вашите души,
как слепи са пред истината
вашите очи..
Какво тогава наричате любов,
щом не сте усетили удара суров...

***Битка***
Не ще усетя вече
твоите горещи ласки,
не ще опитам от твоите
целувки страстни,
нито ще уловя ръцете ти
все тъй властни..
На болка обрекох се сега
От страх, отдавайки се
На любовта да не сгреша.
Знаеш ли колко трудно е това
Сякаш пирони
В сърцето си кова!
Усещам мрака скрит във мен
Загубих себе си и плача
Всеки ден.. след ден..
Ти беше моят живот,
Ти беше моята единствена мечта,
А сега се разпадам и
отчаяно го крия от света.
Спомени тласкат ме към ръба,
Но ще се боря и ще издържа.
Корабът на нашите мечти
Сякаш разби се в скалите
От лъжи..Лъжи за промяна
И любов, битка...
За която ти не бе готов.
Това което изпитвам
Не може да се определи..
Но знай едно.. тази болка
Няма да ме сломи!

..

Любов !

Уилям Шекспир е написал “Любовта не е любов, която се променя когато се намерят промени. Тя е трудно поправим белег. Устоява и на най-силните бури и никога не се разклаща. Любовта не се променя за часове и седмици.Любовта издържа дори на острието на смъртта”
Изпитвали ли сте това чувство някога, познавате ли тази магия?!- ако отговорът е ДА, Вие сте най-щастиливият човек на света, но ако отговорите с НЕ, тогава все още нищо не сте опознали от живота...
Получаваме и даваме любов по различен начин, едни ни го показват с дума, други го правят с прегръдка, трети с целувка, а четвърти ни отдават сърцето си ... Всички ние мечтаем за романтичните приказки от детските книжки, а много от нас още чакат срещата със своя принц или принцеса...
Сега ще Ви разочаровам, такава приказка няма !
Завистта, омразата, лъжите, егоизма и страха притискат любовта в наши дни, избутват я до ръба докато не се пречупи... забравили сме да показваме чувствата си, забравили сме сладостта от една милувка, забравили сме щастието от една ведра дума. Живеем изкуствено, борим се всеки за нещо, всеки има своя проблем и вместо да сподели се затваря в себе си, изолирайки другите.
Не си мислете обаче, че любов не съществува, напротив има и аз силно вярвам в нея, но в реалната, чиста любов, не онова клише което показват по телевизора. Чиста любов означава да имаш човек до себе си, за който си готов на всичко и той за теб. Този човек трябва да е част от теб, една втора от теб, но същевременно нямате право да се притискате, нямате право да се обиждате, нямате право да се съдите и наранявате..
Конфликти винаги има и ще има, защото сме различни и уникални сами за себе си .. но ако знаем как да се справяме с тези малки пречки, ще имаме пълноценна и чиста любов.
И за финал, не си мислете че вие имате право на избор и че Вие търсите и намирате любовта, това е просто заблуда...
Любовта сама ни открива, за всеки един от нас има запазена половина, просто никой не знае в кой момент ще я открие. 