***
Без дъх оставам аз,
изгубвам се бавно
със всеки изминал час.
Не спирам името ти да изричам
и не мога повече да крия,
че още те обичам...
Защо наранихме се сами,
боли ме, а сърцето кърви..
Искам, но сякаш не мога
да повярвам, че всичко ще се оправи.
Изпълнени сме с болка,
така нещастни и слаби..
До кога ще живеем в този кошмар,
до кога ще ме задушава спомена стар?
Изморих се да плача и към
вратата ти нощем, стенейки да крача..
Изморих се да чакам обаждане от теб,
превърнала се в просяк
търсещ за щастие ред.
Не диря чуждо съжаление
дори намирам в лицата Ви забавление.
Как заблудени са вашите души,
как слепи са пред истината
вашите очи..
Какво тогава наричате любов,
щом не сте усетили удара суров...

***Битка***
Не ще усетя вече
твоите горещи ласки,
не ще опитам от твоите
целувки страстни,
нито ще уловя ръцете ти
все тъй властни..
На болка обрекох се сега
От страх, отдавайки се
На любовта да не сгреша.
Знаеш ли колко трудно е това
Сякаш пирони
В сърцето си кова!
Усещам мрака скрит във мен
Загубих себе си и плача
Всеки ден.. след ден..
Ти беше моят живот,
Ти беше моята единствена мечта,
А сега се разпадам и
отчаяно го крия от света.
Спомени тласкат ме към ръба,
Но ще се боря и ще издържа.
Корабът на нашите мечти
Сякаш разби се в скалите
От лъжи..Лъжи за промяна
И любов, битка...
За която ти не бе готов.
Това което изпитвам
Не може да се определи..
Но знай едно.. тази болка
Няма да ме сломи!